Според мен хората спортуват единствено заради външния си вид. Не искам да омаловажа тази причина, защото е добър стимул за тренировки и оказва влияние върху мен и мотивацията ми. И все пак отново и отново срещам хора, които са започнали да тренират, а после са спрели, защото не са видели резултатите достатъчно скоро.
Онзи ден срещнах жена, която в стремежа си да стегне горната част на тялото си беше започнала една четириседмична тренировъчна програма от някакво списание, като в последствие я прекратила, защото не постигнала ефекта „перфектно изваяни“. Макар 2,5-килограмовите гири, които използвала, да започнали да й се струват по-леки, макар болката в раменете да намалявала и въпреки че след четири седмици физическата й сила се увеличила, за нея това било провал, защото трицепсите й все още се поклащали, а ръцете й изобщо не били толкова слаби и изваяни като тези на модела от списанието.
В много случаи съм споделяла, че правя упражненията с идеята да стана здрава и привлекателна отвътре навън. Когато кажа „здрава“, всъщност имам предвид здрава и щастлива. Когато кажа „привлекателна“, имам предвид начина, по който физическата активност ни кара да се чувстваме. Тя ни дава опит и увереност, кара ни да се гордеем с фигурата си, прави ни способни да застанем с високо вдигната глава, сияещи, изпълнени с енергия, по-тонизирани и свежи, умеещи да ценим това как изглеждаме и се чувстваме, със или без дрехи. От опита си в сферата на фитнеса и работата ми с клиенти знам, че фокусирането върху това какво правят упражненията за вътрешното ни Аз (например помогат на сърцето да работи по-ефективно, заздравяват костите и т.н.) и как ни карат да се чувстваме, вместо да се вглъбяваме единствено във външния си вид, може много да ни помогне да се наслаждаваме и да не спираме тренировките. Най-често ефектът от упражненията и труда ни се усеща преди да бъде забелязан – и ако се научим да виждаме постиженията малко по-рано в процеса, ще бъдем по-мотивирани да продължим. Стигнали сме дотам, че очакваме всичко да се случи на мига… а животът не работи точно така.
Макар да оценявам начина, по който физическата активност ме кара да се чувствам и да изглеждам към настоящия момент, аз я виждам и като инвестиция в бъдещето си – и призовавам всеки да направи същото. Малко прилича на спестяване за старините – отделяме каквото можем всеки месец като започваме от възможно най-ранна възраст. Някой може да попита: „Какъв смисъл има да планираме 20, 30 или 40 години напред – или бъдеще, което може и да не достигнем?“, но други намират значението в това да се наслаждават на всеки ден в очакване на бъдещето. Изисква вяра, изисква отдаване и, за да сме честни, няма гаранция за успех.
Нека инвестираме в сегашното си Аз докато планираме здравословното и щастливо бъдеще, за което всички се надяваме. Обещайте да се фокусирате най-вече върху това как упражненията ви карат да се чувствате и да оценявате всичко, което тялото ви ви позволява да правите. Обещайте да се погрижите за тялото си отвътре навън – да се отнасяте към него с внимание, грижа, уважение и възхищение. Започнете да създавате щастливото и здравословно бъдеще, което искате.
Послепис: Какво се случи с жената, която като повечето от нас, не изглежда като фитнес модел? Тя има напредък. Преосмисли захвърлянето на кърпата и установи, че животът без болка в раменете и с бавно оформяне на горната част на тялото е по-важен за нея от тялото на фитнес модел – в края на краищата, тя вече видя резултатите от тежкия си труд. Погледът й към бъдещето: „Силна съм, тонизирана, щастлива, здрава, модел за подражание на другите и се разхождам гордо навсякъде“. На мен ми звучи сякаш тя става здрава и красива отвътре навън!