Това не е изречение, което често можем да чуем от устата на чужденци, които сравняват ситуацията в България с тази в тяхната страна. Но в конкретния случай го чувах доста често. Ето за какво ставаше дума:
Нашето сдружение администрира посещението на румънска група – директор и екипа на Дневен център за деца с увреждания (умствени и физически) от град Бузъу, Румъния. Благодарение на нашите приятели от сдружение „Паралелен свят“, успяхме да съставим интересна и ползотворна програма – разговор с регионалния координатор на Агенция за хора с увреждания, посещения на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, Дневен център за деца с увреждания „Олга Скобелева“ и ЦНСТ (Център за настаняване от семеен тип) към него, Помощно училище „Стефан Караджа“, Комплекс за социални услуги „Св. Георги“ и Център за подкрепа на хора с увреден слух.
Гостите бяха доволни от различните идеи и практически полезната информация, която получиха от любезните домакини в тези организации. Често казваха, че нашата система функционира по-добре от тяхната, като разбира се, имаше и области, в които изоставаме, но те бяха малко. Получихме малки подаръци за спомен от местата, на които бяхме. Можем спокойно да кажем от наше име и от името на гостите „Благодарим!“ на всички, които ни приеха.
Посещенията, които направихме и контактите, които създадохме определеното ще подпомогнат работата на BG Бъди Активен в достигането на една конкретна целева група – хора с увреждания. От това, което видяхме стана ясно, че спортът е добре застъпен като вид терапия и различните институции имат необходимата материална база за практикуването му. Надяваме се този път в Седмицата на физическата активност и спорта (29.09 – 05.10) да направим едно наистина добро социално включване!
_________________________________________________________________
И малко лични впечатления (свързани с храненето) – след няколко обяда с групата от Румъния ми направи особено впечатление начинът им на хранене. Не става въпрос толкова за това каква беше храната, а за начина на хранене и количеството. Оказа се, че порциите, с които ние сме свикнали са доста големи и могат да заситят двама дори трима души. Поръчвахме по две салати и малко 2-3 питки хляб или пърленки и 2 порции основно и всички (двама мъже и четири жени се засищаха).
Това ме накара да се замисля за количеството храна, което поглъщаме по навик. Оказа се, че мога да се заситя с много по-малко от това, с което съм свикнала. Ще видим дали това е навик, който ще запазя в дългосрочен план и как ще ми се отрази. Пробвайте и вие! Правете малки паузи и дайте време на организма си да осъзнае, че е сит. Не се водете от размера на порцията, а от собственото си усещане за ситост, може да се изненадате от резултата, също като мен!
Биляна Милева