[vc_row][vc_column][vc_column_text]Имало смисъл да се гледа на жилищното строителство като на автономна градска среда и да се приемат тези гигантски открити пространства едновременно като предизвикателство и възможност.
В рамките на чешкото общество колективната визия на жилищния комплекс остава дълбоко повлиян от разнообразни стари клишета. Най-широко разпространената е дистопичното впечатление за имота като непонятно множество от анонимни и напълно еднакви блокове – кули, поставени в неблагоприятна среда, лишена от историческа стойност, където жителите са непознати един на друг и влизат в контакт неволно в претъпканите автобуси в посока към центъра на града. За да си го представим по-добре, в подобна обстановка някой може да намери, че феномен като кварталните грил-партита, мобилните кафенета, паркирани между супер-блоковете и тийнейджърите, които се събират, за да представят аматьорски театър, биха изглеждали като взети от посредствен пропаганден филм. Все пак, това е реалността, въпреки че естетиката на средата е далеч от идеалната.
Пространството като предизвикателство
И все пак съществува един вид споделена представа за „типичния жилищен комплекс“ – обширна жилищна площ с големи панелни блокове и групирани обществени съоръжения, построени между 60-те години и 80-те години на миналия век. Макар че подобни имоти се различават по много линии – най-вече техните архитектурни и планови качества, както и връзките им с градските центрове – те все пак показват някои ясно споделени черти. Най-видимата е тяхната обща отправна точка в Модернистичното градоустройство, която създава впечатляващ спектакъл, когато комплексът се погледне отгоре, като в същото време остава посетителя объркан при поглед върху комплекса от нивото на земята, където се създава усещане за излишно количество открито пространство. Като цяло, това са грандиозни и универсални „пространства“, а не уникални и специфични „места“. Въпреки това, не може да се каже, че композицията на свободно стоящите обширни жилищни блокове, обиколени от зелени площи и растителност, е някаква историческа грешка или че единственият път към един жив град лежи на традиционното развитие на жилищните блокове. По-специално, много жилищни комплекси от края на 60-те години, когато тежестта на отговорността все още се е носила от архитектите, свидетелстват за факта, че дори и в модернистичен план може да се прояви приятно съседство. Освен това, за да се предаде изцяло пост-модернистична критика на този метод за планиране на града, се стига до задънена улица – никаква критика не може да подобри средата, в която значителен дял от чешкото население все още живее.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_single_image image=“14204″ img_size=“large“][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]Би било много по-смислено да гледаме на жилищните комплекси като на автономна градска среда и да приемем тези гигантски открити пространства като предизвикателство и възможност. Всъщност точно това често критикувано модернистично отворено пространство осигурява основното качество, което самите жители подчертават за най-важното – благодарение на откритото планиране има достатъчно растителност, благодарение на техния многофункционален жилищен характер има спокойствие, големи площи без автомобилен трафик, позволяващи на децата и възрастните да прекарват повече време на открито. Освен това, големите имоти в покрайнините на градовете често директно стоят в непосредствена близост до защитени природни местности. Независимо от това, има еднакво очевидни недостатъци, преди всичко несигурността и липсата на концепция за обществените места, които не са нито парк, нито площад, нито ливада, нито детска площадка. Тези свободни пространства изискват финансова поддръжка, която често се пренебрегва и е свързана с редовното косене на тревата. И чисто жилищната функция води до обезлюдяване по време на работните часове, както и недостатъчна мрежа от места за срещи или за културни цели.
Автор: Каролина Жиркалова
Материалите от тази статия са част от брой #1/2017 на списание Градове: СПОДЕЛЕНИ ГРАДОВЕ: КАРТОГРАФИРАНЕ НА ПОСТ-КОМУНИСТИЧЕСКОТО СТАТУКВО. Цялото списание можете да намерите ТУК
Списанието е част от международен проект между едни от най-красивите градове в Централна и Източна Европа – Будапеща, Прага, Братислава, Варшава, Катовице и Белград. Красиви, вдъхновяващи, кипящи от живот, и все пак с по-близки до нашите проблеми що се отнася до обществените пространства и (не)умението да ги споделяме качествено. „Споделени градове: творчески импулс“ като проект си поставя за цел да подобри качеството на живот в споменатите европейски градове, чрез опознаване аспектите на споделяне и урбанистичен дизайн, създавайки нови начини за живеене в градовете. Заедно.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]