[vc_row][vc_column][vc_column_text]
Намираме се в период, в който климатичните промени, икономическото неравенство и социалното отчуждение създават условия за безпрецедентна катастрофа. Всички осъзнаваме, че опитите ни да адресираме проблема се провалят. И все пак все повече хора – и то млади хора – поставят изисквания за по-смели и решителни действия.
[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]
Проблемите, с които се сблъскваме са глобални, но въпреки това, техните решения се крият в малките местни инициативи. Първите редове в битката за социални и климатични промени са в малките села, градчета, квартали и градове. Там е мястото, където хората вече са поели инициативата да направят своята общност по-етична, устойчива, здрава и свързана. Събрани заедно, тези единични инициативи формират едно мащабно движение, в което всеки по света може да води по-здравословен и щастлив живот.
[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]Placemaking и малките общности[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]
Ето защо Placemaking-ът – начините по който малките общности прекрояват и променят своите публични пространства – не е просто поредната социална кауза. Placemaking процесът създава нови места, на които отделните членове на общноста да се събират, в търсене на общи интереси, а това е люлката на демокрацията и приобщаването. Плейсмейкингът осигурява мястото, на което хората да обменят идеи и да действат заедно, което пък от своя страна е решаващо в битката за климатичните промени и икономическото неравенство.
Фред Кент и Кейти Мейдън, основатели на един от първите плейсмейкинг проект Project for Public Spaces, с 45-годишен опит в над 50 държави, твърдят, че устойчивите усилия на дейните общностни групи са всичко необходимо, за да се осъществи социополитическа, здравна и екологична промяна. Това се дължи на различния подход, който Placemaking-ът има към социалните проблеми, преобръщайки познатите представи в търсене на нови решения. Плейсмекинг кампаниите са ефективни, защото резултатите от тях са директно приложими и видими от общността, която ги осъществява, като същевременно с това ги мотивира да продължат и занапред. Освен това, полезните усилия са заразителни – промяната в една общност води до желанието и на други групи, които да я приложат, създавайки по този начин вълната на социалната трансформация.
[/vc_column_text][vc_single_image image=“15146″ img_size=“large“][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]
„Ние нямаме проблем с благополучието… с околната среда или проблеми с престъпността, нямаме проблем с климатичните промени, с растежа на населението, нямаме икономически проблем. Нямаме проблем и с образованието. Проблемите с всички тези са симптоми, а не самото заболяване. В основата на всичко имаме проблем с институциите, който, ако не диагностицираме и решим навреме, всички обществени проблеми прогресивно ще нарастнат.
Просто няма начин да управляваме сложността и разнообразието на обществото от 21 век, използвайки тесни, специализирани, автоматизирани концепции на организация от XVII век.“
Дий Хок, Бизнес лидер и визионер
[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]Теория на промените: Placemaking + местно самоуправление = промяна[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]
Плейсмекинг инициативите съдържат в себе си идеята за приобщаване и сътрудничество вътре, в общността. По този начин променят начина, по който са взимани управленски решения до сега и отварят врата за нова възможност – местно самоуправление, модел на сътрудничество, който комбинира в едно общност и община, в името на по-добро бъдеще, посредством практични стратегии.
Често най-голямата пречка в осъществяването на очакванията на общността са специалистите в публичния сектор – инженери, архитекти, дизайнери, специалисти по развитие и благоустройство, които държат на установеното статукво и не са гъвкави в търсенето и прилагането на нови решения. Това води до самоинициативата на групи и индивидуални членове на общността, които търсят креативен начин да се справят с обществените проблеми на локално ниво. Включването на двете групи в единна стратегия е изход от сблъсъка им. Комбинацията от Placemaking и местно самоуправление е мощно оръдие в търсенето на работещо решение, което да гарантира на общностите справяне с проблемите и устойчиво развитиe.
[/vc_column_text][vc_row_inner][vc_column_inner width=“1/2″][vc_single_image image=“15138″ img_size=“large“][/vc_column_inner][vc_column_inner width=“1/2″][vc_single_image image=“15139″ img_size=“large“][/vc_column_inner][/vc_row_inner][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]План, който осъществява промяната[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]
Предложеният по-долу план е успешен, ако е приложим на местно ниво – ако се прилага в рамките на общност (квартал, улица, групи и др.). Промените, които предлага, правят от общността и публичните пространства по-приветливо място за живеене, разходка, спорт и др., като същевременно спомага за приобщаването и социализацията.
- Върнете обратно градския площад
Площадите са пространствата, в които хората се свързват като общност, като граждани, приятели и съседи. Те винаги са играели историческа ключова роля във всяко населено място. Нека ги преоткрием като платформа на социална интеракция и през XXIв. Паркове и градинки, бизнес паркове, пазарни площади и други обществени пространства могат да станат средище на социално значима интеракция.
- Пазарът като център на квартала
Пазарите (особено малките местни пазари със сергии и магазини) са сред самобитните и всеприсъстващи елементи от пейзажа на всяко населено място, в които хората се смесват и общуват заедно по естествен начин. Целенасоченото им опазване и развитие играе важна роля за социализацията, но също така, спомага на малкия бизнес и гради взаимозависими общества.
- Улиците могат да се превърнат в места
Повторното преосмисляне на части от улицата, като странични ленти, ъгли, пешеходни пътеки, основни и цели улици може да преобрази градове и села. Освен като платна за трафик от превозни средства, те могат да служат и като места за сбирки и събития. Затварянето на улица за празник или събитие е отличен пример за многофункционалната употреба на уличното платно.
- Добрата архитектура може да превърне всяко място в забележителност
Ние наистина имаме нужда да използваме таланта на дизайнери и архитекти при създаването на сгради и градини, особено на публичните сгради, посещавани от общността – училища, библиотеки, общински сгради, религиозни и културни институции. Всички те могат да допълнят основните си функции, отваряйки врати за социални сбирки и събития. Представете си в какво още може да се превърне един училищен двор, крило на библиотека или зала в общината – те могат да подслонят в себе си места с нови функции, например кафене, пазарче, площадка за игра и спорт, йога студио, арт галерия и други.
- Появата на нови градски зони
Сградите и зоните на университетите, болниците и други комплекси, както и читалища, театри, търговски центрове и други, могат да разширят основната си дейност, като се превърнат в обществено значими центрове на дейност, като вместо да се конкурират, допълват функцията на моловете.
- Пристанищата и крайбрежията подчертават уникалността на града
Най-добре усвоените крайбрежни зони са тези, които „разказват“ богатата история на града и се превръщат в място за живот, забавление и работа. Смесицата от търговски сгради, места за забавление, паркове, площади и пазари превръщат крайбрежието в „хол“, стая за цялото семейство. За това, крайбрежията и пристанищата често се обособяват като специални зони, в които местните да прекарват приятно времето си.
- Музеи, които разпалват въображението
Музеите не са складове на артефакти, те, наравно с останалите културни институции, могат да се превърнат в културни средища, които разпалват въображението на хора от всяка възраст. Това може да се осъществи, като присъствието им в обществото се разшири, посредством дейности, които позволяват влючването на хората; музеите подчертават и уникалността на общността.
[/vc_column_text][vc_row_inner][vc_column_inner width=“1/2″][vc_single_image image=“15141″ img_size=“large“][/vc_column_inner][vc_column_inner width=“1/2″][vc_single_image image=“15142″ img_size=“large“][/vc_column_inner][/vc_row_inner][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]
Фред Кент и Кейти Мейдън
Project for Public Spaces
[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]По материали от https://medium.com[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]
От 2017г. до сега, БГ Бъди Активен води проекта The Spot/ __MЯСТО, който е базиран на Placemaking процесите. До момента има над 20 места в България, които са обновени чрез процеса. През 2019 година – основателят на BG Бъди Активен – Ласка Ненова – бе поканена да стане член на борда на Placemaking Europe и да представя Европа в PlacemakingX.
През 2018г. пилотира платформата Аз, Ти, Пловдив!, която цели да създаде партньорства между граждани, институции и културни оператори, които да работят заедно за намаляване и оползотворяване на отпадъците от събития и за почистване и облагородяване на жилищни зони в града.
[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]