Да включи гражданите на столичен квартал в определянето на начина, по който искат да изглежда площадката пред дома им – това е мисията, с която се е захванал един 30-годишен младеж – Тодор Кесаровски. Тодор е част от екипа на |НЕ|Формално, който в момента активно работи по проекта на сдружение „BG Бъди активен“ – „_Място“. В момента проектът е на последния етап от своето осъществяване, а откриването на първата от 10-те площадки, които са заложени в него, ще бъде на 8-ми май. ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ТУК
|НЕ|Формално е сдружение, което използва директни (експериментални) подходи за създаване на нови модели, целящи овластяване на местните общности и активно сътрудничество с държавните институции, бизнеса и неправителствените организации.
„При нас проблемът идва от липсата на работещ модел за поддръжката качеството на градската среда. Това е проблем, който не може да се реши чрез прилагане на модели, които работят в друг контекст. Ние (местните специалисти) трябва да тестваме, намерим и формулираме работещи подходи в българския контекст“, смята Тодор. Той разкри подробности около проекта _Място и PlaceMaking процеса и изрази своите мнение и критика за съвременната градска среда в България.
Ето и цялото интервю с Тодор Кесаровски:
- Как се създава устойчива градска среда?
– Колективно и с време. Необходими са координирани усилия и действия с подходи както „отгоре – надолу“, така и „отдолу – нагоре“.
- Смяташ ли, че в България разбирането, което имат хората, е доста ниско от гледна точка на какво е качествена градска среда?
– Всеки човек, където и да живее би искал да е заобиколен от приветлива и красива заобикаляща го среда. Българинът не е различен и множеството неформални намеси в градската среда за признак на това желание. При нас проблемът идва от липсата на работещ модел за поддръжката качеството на градската среда. Това е проблем, който не може да се реши чрез прилагане на модели, които работят в друг контекст. Ние (местните специалисти) трябва да тестваме, намерим и формулираме работещи подходи в българския контекст.
- Защо междублоковите пространства трябва да са такива, каквито хората ги искат?
– За хората, които живеят в жилищни блокове тези пространства са най-близкото подобие на заден двор или градина. Те имат потенциала да са изключително живи и ценни пространства за цялата общност, ако съответно предоставят възможности за местните жители да ги припознаят като „техни“. А това съответно ще се отрази и на физическото качество на тези пространства.
- PlaceМaking-ът тепърва навлиза в България, а идеята на проекта _Място се върти именно около него. Какво незнаем, а трябва да знаем за „местоправенето“ и защо то е така провокиращо?
– PlaceМaking-ът е процес, който се случва така или иначе от години в България. Всички неформални намеси, които виждаме в градските жилищни квартали са примери за този процес. Чрез проекта „_The Spot“ ние целим да подсилим този процес и създадем предпоставки за още повече независими интервенции за в бъдеще. Разликата в проекта е, че се опитваме, освен всичко друго и да изградим ефективна връзка между местните жители и съответните институционални администрации. Това е канал, който е почти напълно нефункциониращ в България и това е нещо от което всички губим като общество. То трябва да се промени.
- Кой е най-интересният пример за PlaceMаking, който си виждал?
– За мен това беше Salbke District Library (открита публична библиотека) в Магденбург, като цялостния процес и координация между местни жители, професионалисти и власти бе позволил желанието на хората да бъде материализирано по начин, по който те дори са си го представяли визуално. Съвсем наскоро обаче разбрах, че близо 10 години след завършека на проекта състоянието на библиотеката е в незадоволително състояние. Това бе доста изненадващо за мен и просто е доказателство, че няма определена формула за успех чрез PlaceMaking подхода, дори и когато процесът е проведен по ефективен начин.
- Според теб, важно ли е хората да се асоциират с тяхното „място“? И дали това че то ще е различно, направено от тях, ще бъде основната причина за това да се случи?
– Абсолютно! В моите очи това е най-важната задача на проекта. Акцентът трябва да е върху въвличането на местните общности по такъв начин, че те да милеят, използват и съответно поддържат създадените елементи. Дизайнът сам по себе си трябва да е на заден план.
- A ти имаш ли си свое любимо „място“? И какво би искал да има, ако бе участник в проекта?
– Напълно в духа на концепцията единствените места, за което би трябвало да взема отношение са публичните пространства в близост до моя дом. Там бих искал да има зони за общностни градини и градско земеделие.
- С какво проекта „_The Spot“, според теб, е специален и различен?
– „_The Spot“ е един страхотен PlaceMaking проект в България и това само по себе си го прави много специален. Цялостната инициатива е изключително амбициозна и тя има потенциала да промени представите на местните администрации и жители в българските градове относно начина, по който физическите пространства могат да се облагородяват и поддържат. Моята лична надежда е, че евентуалният успех на „_The Spot“ най-малкото ще отвори поле за дискусия относно PlaceMaking процеса като работещ алтернативен подход за облагородяване на българските градове.
- Как трябва да се провокират жителите на града, да вземат участие в изграждането и създаването на _Мястото?
– На този въпрос мога да отговоря по-добре след края на проекта. Ние ще експериментираме с различи подходи в зависимост от характера на конкретните места и ще си дадем сметка в последствие какво води до успех и какво до неуспех. Нашата основна хипотеза обаче е демонстрация физически труд. На база на предишния ни опит това предизвиква най-много местните жители да се включват в процеса.
Повече за |НЕ|Формално можете да намерите в тяхната Facebook страница.
Ако имате въпроси относно проекта “_The Spot”, можете да ги зададете на телефона на сдружение „BG Бъди активен“: +359 876 723 377