Физическите упражнения като потенциално лекарство

Според проучванията, упражненията могат да бъдат толкова ефективни, колкото често предписваните лекарства за различни видове болести. Тук се пораждат важни въпроси за това, че нашата здравна система е фокусирана главно върху медикаментите и обръща съвсем малко внимание на движението като средство за справяне с физическите заболявания.

За изследването, чиито резултати бяха публикувани в BMJ през октомври, изследователите сравниха по какъв начин различни лекарства и упражнения са успели да намалят смъртните случаи сред хората диагностицирани с няколко еднакви и сериозни заболявания, включително сърдечно-съдови и диабет.

Проучванията сравняващи ефикасността са в основата на науката, и най-вече за фармацевтичните изследвания. Учените често проследяват до каква степен едно лекарство повлиява състоянието на пациента като го сравнява с резултата който дава някой друг медикамент. Изключително малко проучвания изправят директно едни срещу други лекарствата и упражненията. А още по-малко са тези, които сравняват резултатите по отношение на смъртността или дали интервенцията значително ще намали шанса от подобен изход, без значение от лечението.

Именно затова Хюсеин Наси, завършил Лондонското училище по икономика и политически науки, и др. Джон Йоанидис, директор на Центъра за изследвания свързани с превенцията в Станфорския университет по медицина, решили да създадат ясно сравнение между ефективността на лекарствата и тази на упражненията, в намаляването на смъртността сред хора, които са диагностицирани със: сърдечно-съдово заболяване, хронична сърдечна недостатъчност, сърдечен удар или диабет. Те избрали именно тези състояния, защото били единствените, за които намерили проучвания разглеждащи упражненията, като средство за намаляване на риска от фатален край сред пациентите с конкретната болест.

След това той и др. Йоханидис събрали всичката необходима информация, проучвания, мнения и мета-анализи на по-стари изследвания свързани със смъртността на пациентите с тези заболявания и начина по който са били лекувани – чрез лекарства или физически тренировки.

Накрая, резултатът, който получили покрил 305 такива случая, където общата цифра на участници била 340,000. Но повечето от тях били лекувани медикаментозно. Само 57 от всички случаи, с включени 14,716 доброволци, били насочени към изследването на влиянието на упражненията върху лечението на пациентите.

Въпреки това, тази цифра била достатъчна на г-н Наси и др. Йоанидис, за да създадат обстойна мрежа от препратки сравняващи резултатите, които били получени за хората лекувани с определен медикамент, индивидуални тренировъчни програми или, в редки слуачи, и двете. Тренировките, които били част от рехабилитационния процес, обикновено включвали ходене или други аеробни активности, но понякога се състояли от вдигане на тежести или упражнения различна насоченост.

Изследователите сравнявали рисковете за смъртност според това кои варианти на лечение са били избрани.

И показали ясно, че лекарствата и упражненията имат един и същ ефект. Например, хората със сърдечно-съдова болест, които тренирали, но не използвали обичайните медикаменти като статини, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим или антитромбоцитни лекарства, имали еднакъв шанс за живот с тези, взимащи гореспоменатите лекарства. Или както изследователите били написали в техните доклади: „При сравнението на всички интервенции чрез мета-анализи не бяха намерени разлики между тях.“

От друга страна, шансът на хората, които веднъж са били преживяли сърдечен удар да получат втори, е много по-малък, ако са правили физически упражнения, отколкото, ако са приемали съответните медикаменти. Макар че авторите на проучването отбелязват, че пациентите с подобно състояние, които въпреки това са успели да бъдат физически активни са били необичайно здрави за този вид изследване.

Лекарствата били по-ефективни от упражненията само при пациентите с хронична сърдечна недостатъчност. Диуретиците предотвратявали смъртността по-добре отколкото физическите натоварвания.

В крайна сметка д-р Йоанидис заявил, че „според получените резултати упражненията могат да имат голям потенциал“ при лечението на сърдечно-съдови болести и други състояния, които биват третирани с лекарства, включително и със статини. Статините са в центъра на спора за новите насоки за лечение, според които значително ще се увеличи броят на хората приемащи този медикамент.

Д-р Йоанидис споделил, че резултатите също така показали колко рядко упражненията се смятат или се изучават като медицинско средство за интервенция. „Само 5 процента“ от съществуващите и приложими изследвания в неговите нови анализи включвали физически упражнения. „Имаме нужда от много повече информация“ за това как тренировките се съпоставят с лекарствата по време на лечението на много заболявания, също кой вид и каква продължителност на упражненията носят най-много ползи, и дали има странични ефекти, като контузии например. В най-добрия случай, фармацевтичните компании могат да отделят малка част от техните печалби за подобни проучвания и анализи.

Но той не гледа оптимистично на подобен вариант, без помощта на широк обществен натиск.

За сега г-н Наси казва, че се надява това ново проучване да създаде преговори на по ниско ниво. „Ние не предлагаме всички да спрат да си взимат лекарствата“, заявява той. „Но може би хората могат да помислят сериозно за начина си на живот и да говорят с техните лекари“, дали упражненията могат и трябва да бъдат включени в грижите за тях.

 

Източник: http://well.blogs.nytimes.com/

Този уебсайт ползва „бисквитки“ (cookies) единствено с цел по-добра функционалност за потребителя. С продължаване на сърфирането и кликване на който и да е линк от тази страница Вие потвърждавате, че сте наясно с това.

Бисвкитките, които използваме са анонимни и не съдържат никакви лични данни. Ако имате някакви въпроси по отношение на тази Политика за бисквитки, свържете се с нас на имейл: [email protected]