Общото между целите на Световната здравна организация и NowWeMOVE

Целите на кампанията NowWeMOVE са отражение на целите на Световната здравна организация (WHO)

Последните съобщения на Световната здравна организация (WHO) имат общ характер с мисията на кампанията NowWeMOVE за разширяване на общността от хора, които са физически активни. Според доклада, насочеността към социално слаби групи е новият императив на програмите за физическа активност.

Цифрите са умопомрачителни. Един милион смъртни случаи са причинени всяка година от проблеми, свързани с недостатъчна физическа активност; шансовете за развиване на сърдечно-съдови заболявания и диабет тип 2 са се увеличили с 50%; стрес, тревожност и депресия са психическата цена за неактивното население.

На базата на откритията на най-новите социологически проучвания, обаче, най-вече хората от социално слаби групи са склонни да попаднат в опасната категория на засегнатите от болести в следствие на липсата на физическа активност.

Кампанията NowWeMove, организирана от Международната асоциация за спорт и култура (ISCA) и подкрепена от Европейската федерация на колоездачите (ECF), е създадена така, че да отговори на проблемите на социалното неравенство, в процеса на мотивиране на хората към физическа активност. Широка мрежа от стотици асоциации из цяла Европа се подготвя за действия срещу едно от основните предизвикателства за общественото здраве и благоденствие.

Международният опит и голямото предизвикателство

Към днешна дата много малко програми са създадени, обърнати към сложния проблем на социалното включване и достъпност. Едноизмерни кампании, фокусирани към запознаване и информираност, обикновено имат ефект върху групи, които са по-образовани. Докладът на Световната здравна организация акцентира върху това, че подходът към социално слаби групи изисква голямо количество подкрепа във всички етапи, удължено траене на проектите, субсидиите и изградения капацитет. Изисква се определяне на целеви групи и цели и ангажираност на общинско ниво. Заключения от 27 проучвания на СЗО също акцентират върху важността на това, в проектите да има вдъхновение и собствено представяне, чрез ангажиране на местните шампиони, които да ги популяризират дори в кварталите си. Достъпността и творчеството са основа на процеса на промяна на житейските нагласи и начина на живот. Успешни проучвания в Германия, Унгария, Норвегия и Шотландия свързват начините за промяна на физическата активност на хората със социални събития от сорта на групово ходене и плуване – и това работи!

Друг добър пример идва от Великобритания. Организацията „Street games“ действително успява да даде възможност на местните общности да се преборят със социалното изключване, което може да е резултат от материални лишения или от малцинствен статус. Подходът „спорт на прага на вратата“ е крайъгълен камък на програмата, доставящ достъпен спорт „на точното място, по точното време, на точната цена и подходящия стил“.

Според официалния индекс на организацията Sport England върху растежа на „спорта на прага на вратата“, представен чрез институцията на Street games, от 2006г. до 2012 участниците от необлагодетелствани райони се увеличават с 85%, жените участници с 34% и етнически малцинствените участници с 24%.

Някои страни като Унгария, Ирландия и Холандия вече са интегрирали политики за социално равенство чрез насърчаването на физическа активност. Въпреки това, тези спорадични инициативи са далеч от превръщане в общо правило. Целта на NowWeMove кампанията, да активира физически 100 милиона души в Европа, е силно обвързана с инвестирането в групи, които са непрекъснато недоглеждани от страна на основните политики.

Стратегически съюзи

За да може посланието да достигне публиката си, докладът на СЗО (WHO) подчертава нуждата от стратегическо съюзяване между секторите. Според текста на съобщението:

Политики промотиращи и подкрепящи прехода към активен транспорт (ходене, каране на велосипед), комбинирани с подобрено екологично и градско планиране, могат да доведат до много по-добри резултати в сферата на физическата активност отколкото само поведенчески и информационни подходи. Проучване на националните политики за физическа активност на държавите-членки показва, че 68% от всички политики, са насочени директно към спортни дейности като начин за промотиране на физическата активност… Отрасли като околната среда и градското планиране (21%), транспорта (18%) и социална подкрепа (28%) са били много по-рядко вземани предвид. Това показва потенциала за още много-секторни подходи.

В заключение.

Всички говорят за спорт, но имайки предвид ситуацията в нашата страна (ниското общо състояние на социално благоденствие и други подобни) и сравнявай я с повечето европейски страни, бих могла да кажа, че по-голямата част от населението ни е част от високо-рисковите групи, за които се говори в статията. Затова трябва да се обърне сериозно внимание на изводите и препоръките. От друга страна, някои от практиките, за които се споменава имат добра почва за развитие у нас и им трябва просто подходящия стимул – например родителите да насърчават децата си да играят повече на улицата с другите деца (както беше до преди не толкова много години), вместо да стоят вкъщи пред компютрите.

Като цяло идеята е, че спортът не е единственият начин да бъдем физически активни (както много хора споделят, липсата на свободно време е основната им пречка за активен живот) и не трябва да е единственото движение в ежедневието ни. Можем да бъдем активни в придвижването, забавленията, на работа и във всяка сфера на живота си – това ще го направи по- добър и здравословен!

 

Автор: Елина Балтаци
Превод: Биляна Милева 

Този уебсайт ползва „бисквитки“ (cookies) единствено с цел по-добра функционалност за потребителя. С продължаване на сърфирането и кликване на който и да е линк от тази страница Вие потвърждавате, че сте наясно с това.

Бисвкитките, които използваме са анонимни и не съдържат никакви лични данни. Ако имате някакви въпроси по отношение на тази Политика за бисквитки, свържете се с нас на имейл: [email protected]